Журналистът Григор Лилов: Кунева е обслужила всички и всички са останали доволни!
Съдружничката на Моника Йосифова – Мария Дивизиева, оглавява щаба на червената царистка
14 август 2011
София, България
Меглена Кунева танцува умело на политическия дансинг.
Истината за досието на изгонения либийски консул, ужасяващите тайни на родните кандидат-президенти, разкрива топжурналистът Григор Лилов единствено пред "ШОУ".
Не само в хитовите си книги „Най-богатите българи”, „Либийска връзка” и „Тайната на големите играчи”, но и след тях Лилов проследява заплетените мръсни игри на българските политици.
- Какво можеш да ми кажеш около изгонения либийски консул Ибрахим Ал Фурис, който беше обявен от Министерството на външните работи за „персона нон грата”, но въпреки това има вероятност да остане още цяла година в България?
- Още по времето на случая с нашите медицински сестри той е сред факторите в сложната дипломатическа и особено разузнавателна игра около него. Близък е до тогавашния шеф на либийските тайни служби – племеникът на Муамар Кадафи - Муса Куса, който му е бил и шеф като заместник-външен министър.
Превеждал му е по време на двете му секретни посещения у нас - по случая в Бенгази и други въпроси от “взаимен интерес” на срещи с нашите държавници – премиери и президент в резиденциите във Воден и Шабла. Саркастично се изказвам за “взаимните интереси” – в книгата си описвам какви грандиозни далавери въртяха три поредни правителства с режима на Полковника, докато за прикритие пред външния свят българските сестри ги изтезаваха в затвора. Всъщност още оттогава се е знаело, че днешният дипломат е агент на либийското разузнаване. На този фон е неясно защо българската страна е приела акредитацията му за генерален консул у нас, а чак сега, на фона на революцията в Либия, в ДАНС се присетиха за това.
Имам обяснение – Куса предаде Кадафи и избяга в Англия. Достатъчно е разказал за агентурата си на МИ-6 – английското разузнаване. А навремето точно Лондон ни спипа в търговия на посланическия политическо-властови и бизнес кръг “Сапфир” с тайните на НАТО и Запада в полза на Кадафи. Та с поредната дипломатическа нота е изгорял и Ибрахим ал Фурис. Да не забравяме, че и сър Марк Алън – шеф на “Глобални операции” на английските тайни служби, а сега съветник на “Бритиш петролиум” е добре запознат с България. Та той беше може би една от трите основни фигури, които играеха на Запад по решаване на казуса с медиците ни и преговаряше и с Кадафи, и с нашите държавници.
- Доколкото знам, либийският дипломат живее в квартал „Красно село” и плаща наем от 400 евро... И смяташ ли, че Фурис може да представлява реална заплаха за националната ни сигурност, каквото съмнение посяха от Агенцията по бежанците наскоро, искайки мнението на ДАНС?
- Само една от квартирите му е там – тристаен апартамент. Но има и други. Разбира се, че представлява заплаха като резидент на един враждебен режим. Не забравяй, че нашето правителство призна либийските бунтовници. Има и още едно обстоятелство - Ибрахим ал Фурис има високопоставен източник на информация в нашето Външно министерство - т.е.
предател на най-високо равнище.
Именно този човек го е предупредил за обявяването му за “персона нон грата”, за да вдигне фалшивия бунт срещу Кадафи. За мен това е още по-грандиозен, макар и премълчан скандал и бих казал – нечуван провал на ДАНС.
- Какво загуби България заради Либия – ти проследяваш и анализираш тази връзка в книгата си?
- Точната формулировка не е заради Либия, а заради управниците ни. Например само онази сделка “пари срещу живот за медсестрите” официално струва цели 461 милиона долара и затова се пази в дълбока тайна. Но всъщност сделката с Муамар Кадафи беше за опростени над 4 милиарда долара заеми – 3,2 млрд. долара военен кредит, по половинмилиардни търговски и четвърт милиард междуправителствени дългове! Без лихвите! Дадени от бедна България на богатата на петрол Джамахирия. Чрез тези дългове Кадафи изпра част от парите и ги преобразува като отплата в “куфарчета” за достойни наши съграждани, които днес наричаме олигарси.
Държавата ни изгуби нефтените и газови концесии там, на които се разположиха чужди компании и така попиля поне още няколко десетки милиарда долара. За сметка на това в Лондонското финансово сити се появиха няколко родни “балкански шейхове на петрола”, както ги наричат там. Едновременно с това се попиляха и единадесет човешки живота, участвали в трансферите по тези връзки (както и членове на семействата им) и доказано
над 30 души у нас, заразени със спинозна кръв като онази в Бенгази,
търгувана от родственици на царското величие. Е, това са само някои от “тайните на големите играчи”, както озаглавих последните си книги за мръсотията на родния преход и елит.
- И понеже стана дума за големите тайни и големите играчи, за които пишеш, как ще коментираш тайните на един голям играч за президентския пост – Меглена Кунева.
- Самата Меглена е инкогнито за избирателя. Като снаха на висшата комунистическа номенклатура не трябва да вярва в Бога, след промените на 10 ноември вярва по православному, а в хода на стремителната й кариера се превръща в католичка, какъвто е добрият й приятел Барозу. От уважаваната в тоталитарните времена фамилия Пръмова в демократическите лансира бащината си Кунева. Опитва се да се посочи като дисидент, освободена от радиото заради пиетета й към екологията, но е работила в структура на зловещото Шесто – идеологическото управление на ДС. Та дори и името си променя - от българското Милена, както е записана в едновремешните документи на по-европейско звучащото Меглена. Е, не смятам, че са играли други, потайни съображения – обикновено една промяна на буквата на име на човек или фирма ти дава ново лице и в “Интернет”. Изобщо като личност тя се асоциира в съзнанието ми с една фраза от пиесите на знаменития британски писател Оскар Уайлд – “Извинете, че не ви познах, но аз съм се променил много”.
Та тя е била старши юридически съветник – т.е. дясна ръка в международните договорки на всеки премиер в правителствата на Андрей Луканов, Димитър Попов, Филип Димитров, Любен Беров, Жан Виденов, Иван Костов. При царя стана министър, а при Станишев – еврокомисар. До гуша е в голямата игра и големите тайни на големите играчи, щом е била доверен човек при толкова разноцветни и разнокланови кабинети и управления. Всъщност и затова я гласят за президент – обслужила е всички и всички са останали доволни.
Както съм описал в томовете си за тайните на играчите, затварянето на реакторите беше решено през далечните 1993-1994 г. Ето я първата тайна – през 1993-а правителството на проф. Любен Беров – сламеният човек на “Мултигрупата”, както го наричаха, поиска и подписа споразумения с Европейската банка за възстановяване и развитие, с клуба на най-развитите държави Г-7 и Европейския съюз за финансова помощ за затваряне на мощности на АЕЦ "Козлодуй" със срок до 1 януари 2007 г. Правният консултант по тези решения и договори беше Кунева като съветник на престарелия професор. Най-големият противник на блоковете с номер от 1 до 4 беше Франция. Френски екологични организации обработиха европейското обществено мнение. Но кой им плащаше? Не някой друг, а Москва.
Трябваше да се затвори АЕЦ “Козлодуй”, за да се мотивира отварянето на АЕЦ “Белене”.
По онова време никой у нас, поне официално освен “големите тайни играчи” не говореше за нова АЕЦ и не се канеше да я строи. Обаче се оказа, че през тази далечна 1994 г. фирмата от Москва “Атомстройекспорт”, е сформирала за целта специален консорциум с френско-немския "Фраматом"! Той извърши по-късно ремонтите на иначе предназначените за спиране реактори, извърши и модернизирането на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй”. Договорите са одобрени от Министерския съвет, чийто юридически съветник и консултант беше Кунева. Затова не е съвпадение, че през същата вече забравена година – 1994 г., когато Москва си извоюва и чрез Кунева затварянето на “блокове на “Козлодуй” и строеж на АЕЦ "Белене" с немско и френско участие (договорката обаче не беше спазена), България получи и датата за влизане в Евросъюза със срок тринайсет години по-късно - на същия 1 януари 2007 г., когато трябваше да затворим окончателно блоковете № 1-4 ! Е, така кандидатката за днешен президент ни вкара в Европа. И още една тайна – финансиращата операциите за “Козлодуй” банка беше “Париба”.
Ставаше дума за половинмилиарден кредит! Защо да се чудим тогава, че юристът Кунева, подготвяла и този изгоден за финансовата институция договор, след еврокомисарството се отзова точно в борда на банка “Париба”! Е, питам се каква ще е цената и за нас, и онази за нея при обещанието й след членството в ЕС като президент да ни направи и европейци. А иначе изненадата около “Белене” за родната общественост дойде цели 14 години по-късно, в средата на януари 2008 г., когато руският президент Путин гостуваше у нас. Тогава беше подписано междудържавното споразумение с Москва за строителството на новата АЕЦ "Белене"от същата руска фирма "Атомстройекспорт". Но то беше акуширано и израждано от Кунева през 1993-1994 г.
Всъщност има и още една тайна, която съм описал – последните детайли се нанесоха в малките часове на нощта в бар “Синатра”, където делегациите се срещнаха. Тогава името на собственика му, обслужвал лично Путин, Първанов и Станишев и подочул реплики, беше спестено в медиите. Той – Мишо Бирата, се ползваше с повече от могъща подкрепа и закрила, беше закрилян от кранчето на газта, понеже “Атомстройекспорт” е компания на “Газпром”. Беше се оказал подходящият човек на подходящото място и в подходящото време, но две години по-късно и мястото, и времето се оказаха неподходящи. Следователно – и човекът. Защото когато “Белене” зацикли, “изненадващо”
смъртта го посети в правешкия хотел на консултанта по същия проект Валентин Златев.
Виж, у нас имаме два пласта политика. Първият е по медиите и е предназначен за обикновените хора. Наричат го политика, но си е най-обикновен PR. Вторият пласт е онзи, за който пиша – истинският, пълен със смъртоносни тайни и погребващ България. Затова смело твърдя, че Кунева е истинският кандидат не само на червената БСП, но и на Русия. И понеже сме започнали с тайните, нека да продължа. Начело на предизборния й щаб е Мария Девизиева. Тя е била известна навремето като първа цигулка в министерството на бившия царски вицепремиер Николай Василев.
В много тесни кръгове я знаят и като бизнессъдружничка на Моника Йосифова. Моника пък е жената, с която живее Сергей Станишев и която му роди дъщеря. Наскоро, на 3 юни Моника напусна заради майчинството управлението на фонда за имоти "Експат Бета" АДСИЦ. За нейното място в съвета на директорите препоръча и беше избрана шефката на щаба на Кунева - Мария Дивизиева. Нека не забравяме, че точно мъжът на Моника – Станишев, произведе Кунева в еврокомисар. Да спомена, че и мъжът й – Андрей Пръмов, е в борда на “Черноморско вино” Янчо Таков. Но да не забравяме, че Кунева е визирана по форуми като братовчедка на иначе синия до мозъка на костите си Соломон Паси. Т.е той е рода на видната комунистическа номенклатурна фамилия. Затова казвам, че нито има независими кандидати, нито партийни цветове там, където играят големите пари, където големите играчи редят, както тайните на капитала, така и тайните на изборите и народния вот.
Например в директорския борд на компанията, където е била булката на Станишев, наследена от предизборната шефка на Кунева, стои Хари Тилев. Той е син на същия онзи Атанас Тилев, чийто досие агент Бриго Аспарухов унищожи. А защо, подсказва един скандал от епохата на студената война. Атанас Тилев е бивш преводач на Тодор Живков, жени се за щерката на финландския външен министър Каколайнен и през 1981 г. е атакуван от немската преса като агент на руснаците. “Велт ам зонтаг” го нарича “живият рупор на КГБ”. Заради скандала тъстът е принуден да подаде оставка от поста си. А, да не забравяме, че Тилев създава във Финландия компания “Тампела”, която със земекопните си машини обслужва тръбопровоиидите на “Газпром”.
Плаща и пари на Симеон като консултант,
а впоследствие царят пък назначава Николай Василев за свое вице. Николай Василев е сред собствениците на тази компания - фонд за имоти. Както се вижда, в нея са се събрали шефка на предизборен щаб, царист, но свързан с комунистите – син на шеф от разузнаването, син на човек, сочен за агент на КГБ и навремето подкрепен от СДС, което предложи да изкупи фалирания му трезор, булка на червения партиен лидер и т.н. Една от основните инвестиции покрай тази фирма е на морския бряг близо до Варна. Това са 140 декара от другата страна на р. Камчия, където ще се строи огромен комплекс. Първият по рода си комплекс също е на този бряг – води се като пионерски лагер, собственост на правителството на Москва!
Питам се защо екозащитниците не са изревали досега, че там е резерватът “Лонгоза?! Може да се проследят и други връзки. Например чрез завода в Девня, чиято шефка е в щаба на Кунева, предприятието пък се води собственост на Марвекс, в която като съдружник се пише испанската “Молтурасион де гранелос” от една страна, а от друга – “Елва”. За финал – друга “Елва” – “Елва инк”, е представител на руските автозаводи ВАЗ у нас. И да не пълним повече място, че и цял вестник няма да стигне...
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
иаф
